Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Автор: inamay Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093911 Постинги: 541 Коментари: 4142
Постинги в блога от Януари, 2008 г.
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
“Това е невъзможно!”. Колко ли пъти сме изричали тази мисъл и сме се чували едва, когато сме я изричали? Първоначално, много пъти. Това, което не познаваме винаги ни плаши, то всъщност плаши разума ни, защото той реагира само...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 650 Коментари: 3 Гласове: 0
Защо така ме натъжаваш?
Нали си изворна вода?
И как под бистрото й
Категория: Лични дневници
Прочетен: 522 Коментари: 2 Гласове: 0
Дали като пишем всеки път за нещо, за някого и предварително измисляме сюжет, не ги затваряме, обричаме на нашето разбиране за тях? Не стигнах до развиването на такъв сюжет. А може би не искам аз да слагам „нещо”, „няко...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 958 Коментари: 6 Гласове: 0
Последна промяна: 18.01.2008 20:28
18.01.2008 17:52 - Силуети
Той отдалече
приличаше на връх,
на буйна младост
Категория: Лични дневници
Прочетен: 246 Коментари: 0 Гласове: 0
17.01.2008 19:27 - Плашило
Аз съм плашило,
родено в градината
на една жена,
Категория: Лични дневници
Прочетен: 464 Коментари: 3 Гласове: 0
Чета това, което си написал, fenris, за болката и се питам това ти ли си? Възможно ли е аз, в последния си пристъп, овладяна от черния ми вихър (при мен черната дупка има друго наименование) да съм изпадала в умопомрачение, да съм писала...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 727 Коментари: 3 Гласове: 0
Последна промяна: 19.01.2008 22:55
 
Вървя по бръчките земя, 
в браздите,
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1027 Коментари: 5 Гласове: 0
… Имало едно време… Начало на пустиня, начало на пътуване, начало на любов, началото на разказ в началото на вечерта, когато мрак и светлина обгръщат се, танцуват, омайват, стават нея… идващата нощ… 
... Той бе...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 669 Коментари: 4 Гласове: 0
"Честит МДМДИУУЖ!
Днес е Международният Ден на Много Добре Изглеждащата и Ужасно Умната Жена, така че моля да изпратите този мейл на някоя дама, която съответства на описанието! И запомнете следното мото: „Животът НЕ ТРЯБВА да бъде ...
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1168 Коментари: 11 Гласове: 0
Последна промяна: 16.01.2008 13:16
 
Любовта плаче, ти рече...
Не, не плаче, раздава.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 561 Коментари: 4 Гласове: 0
Когато душата разбира, че плаче,
очите я гледат отвътре,
без сълзи, обаче,
Категория: Лични дневници
Прочетен: 281 Коментари: 0 Гласове: 0
 
Ту тук, ту в някоя друга система,
квадратна, окръжна, допирна
Категория: Лични дневници
Прочетен: 381 Коментари: 2 Гласове: 0
<<  <  1 2 3 4 5 6  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: inamay
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1093911
Постинги: 541
Коментари: 4142
Гласове: 20076
Календар
«  Януари, 2008  >>
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031