Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Понякога си тръгваме, защото нямаме достатъчното виждане, напразно повлияно от думите на другите… Пясъците в мен, за които ме упрекват, че приютявам, като вярват, че аз не съм морето, дето е от тях, а съм море от капките вода, което е… А всъщност, каквото и да е, тази вяра е за тях… За мен морето в пясъците е истинското, помнещото за всеки от нас какво е в нас море… Прашинките повтарят…Трябва да разглеждаме повърхността… а после може и да спираме в определени нейни точки… Пустинята е топлина, вселена е, погледната отвсякъде е всичко, което ражда в нея въображението. И малкото живот, за който знаем, е нищо с всичко дето е из нея и то е повече от всичките животи. Защо я свързваме тогава с пустош, с нямане. Тя повече от всеки пази в пясъците чувства, думи, а вятърът ги прави песъчинки и денем с тях се забавлява, прегръща ги, строи им дюни, или сам става колело от вихър, или вълни, в които да се гмуркат, а после шарките на зебра, в черно-бяло нощем… Има те и ти си носиш винаги у себе си едно и също чувство… романтиката, за да чувстваш пълнота или пък липса…
Постинги в блога
01.09.2009 00:07 -
Последни щрихи преди закриването на ателие за реставрация
На двете CRAFTWOMEN
Олющеното старо радио с мълчание се мъчи да прихване ъгъла на лъч и да си поговори не само със стената и надменната хазайка, масата...
Жаравата отдавна е изс...
Олющеното старо радио с мълчание се мъчи да прихване ъгъла на лъч и да си поговори не само със стената и надменната хазайка, масата...
Жаравата отдавна е изс...
29.08.2009 21:56 -
Разстояния
Между моята и твоята вечер има час и онова, което всеки в разликата между часовете мисли. Предава се умората по “как си”, а после я пропускат думите… И може да се диша… Жарта, изпепелила до основи този ден е наж...
26.08.2009 23:40 -
Всички сме... нетърпеливи
Боси стъпки
подир росата,
сгушила се до дувара,
подир росата,
сгушила се до дувара,
25.08.2009 08:16 -
Когато...
Когато остарееш
и дните ти
започнат да приличат
и дните ти
започнат да приличат
23.08.2009 19:23 -
Игра
Толкова дълго в стаята е тихо. Дори стените не разменят погледи от страх да не прошепнат. Ръцете чакат да прелее въздуха от шепа в шепа и още топъл да заеме формата на ласката, която тази нощ не може да достави (не съществува връзка межд...
22.08.2009 03:43 -
Дълго... след думите
Дълъг път… Това усещане не ме напуска вече дни. Дали от мисълта за седмицата с покъртителен от работата в нея всеки дълъг ден… дали от песента, с която я започвам (Eddie Vedder, Hard Sun… но за нея - друг път), дали...
Категория:
Лични дневници
Прочетен: 1906 Коментари: 10 Гласове: 7
Последна промяна: 22.08.2009 08:18
Прочетен: 1906 Коментари: 10 Гласове: 7
Последна промяна: 22.08.2009 08:18
19.08.2009 22:50 -
След очертания от капки дъжд... възможно ли е да се чувства щастие?
Оглеждам се в дъжда на синята алея,
с дърветата, открили свойта тишина
по капките, неуловени от чадъра
с дърветата, открили свойта тишина
по капките, неуловени от чадъра
16.08.2009 01:46 -
Просто...
От увода ме заболя... Говореше ми тази фраза без да знам защо. А увод нямаше, защото изложението си се спотайваше дълбоко в мен, по-точно нямаше желание да се показва, за да го забелязва нито времето, нито каквото и да е, с което се отме...
13.08.2009 11:17 -
Проекции
Клони към залез.
Прибирам се.
След работа.
Прибирам се.
След работа.
11.08.2009 22:11 -
Paroles
Говориш ми…
с мълчание
от мизансцена,
с мълчание
от мизансцена,
10.08.2009 21:04 -
Неделя беше
Кой ден е днес? Не исках да го питам, но той стои от сутринта и ту ме гледа с облаците си, ту в слънце се преселва, ту е застанал като мене сам, безпомощно отпуснал длани, на къщата от всичките страни...
Днес има време. Раздава сън до ...
Днес има време. Раздава сън до ...
09.08.2009 13:52 -
От другата страна са дълги сенките
Тъгата
на глухарчетата
по липите…
на глухарчетата
по липите…
Търсене
За този блог
Гласове: 20076
Блогрол